В последните години темата за телесната интелигентност набира все по-голяма популярност в научните, терапевтичните и холистичните среди. В епоха, в която стресът е неразделна част от ежедневието, все повече хора търсят алтернативни методи за справяне с натрупаното напрежение. Един от най-впечатляващите и в същото време деликатни подходи към темата е соматичното движение – практики, които свързват ума и тялото чрез осъзнато движение, позволяващо освобождаване от стрес и травми, натрупани не само в психиката, но и в тялото.
Психосоматика: Тялото като огледало на съзнанието
Думата „психосоматика“ често се използва, за да опише връзката между ума (психе) и тялото (сома). В медицинската и психологическата литература се подчертава, че стресът, тревожността и нерешените емоционални конфликти не се ограничават само до умственото пространство – те намират своя израз и във физическото тяло. Болки в гърба, схващания във врата, мигрени и дори хронични заболявания често имат невидими корени в психоемоционалната сфера.
Телесната памет – концепция, развита от учени като Бесел ван дер Колк („Тялото помни“) – твърди, че тялото буквално съхранява стреса. Всеки преживян шок, всяко потиснато чувство, намира начин да се „запише“ в мускулите, в стойката, в дишането. Тук именно се намесва соматичното движение – не просто като форма на гимнастика, а като метод за възстановяване на връзката между съзнанието и физическата същност на човека.
Естеството на соматичното движение
Соматичното движение е сбор от практики и подходи, които поставят фокус върху вътрешното усещане за движение, а не върху външната форма. Терминът произлиза от гръцката дума “soma”, която означава „живото тяло, възприемано отвътре“. Това е ключова разлика спрямо традиционните видове физическа активност – при соматичното движение няма стремеж към изпълнение на „правилни“ пози или постижения, а има изследване на личното, субективно преживяване на тялото в движение.
Техниките включват леки, бавни и осъзнати движения, насочени към освобождаване на мускулно напрежение, възстановяване на подвижността и преустановяване на автоматични, вредни модели на движение. Сред най-популярните форми са:
- Методът на Томас Хана (Hanna Somatics) – насочен към преобразяване на хронично мускулно напрежение чрез „сензорно-моторно препрограмиране“.
- Фелденкрайс методът – работи с малки, неинтензивни движения и цели повишаване на осъзнаването на тялото.
- Александър техниката – акцентира върху стойката, дишането и реакциите при стрес.
Как движението отключва освобождаване от стреса
При хроничен стрес или травма, нервната система често остава в състояние на повишена възбуда (т.нар. “fight, flight, freeze” – борба, бягство или застиване). Тялото е като затворена система, в която адреналинът циркулира, мускулите се напрягат, а дишането се нарушава. В това състояние човек често губи връзка с усещанията си – не забелязва кога стиска зъби, кога свива рамене, или кога задържа дъха си.
Соматичното движение работи именно с тези несъзнателни процеси. Чрез бавно, осъзнато движение се изпращат сигнали към мозъка, че тялото е в безопасност. Това позволява на нервната система да се „ресетира“, да излезе от реактивно състояние и да влезе в режим на възстановяване.
- Интероцепция – възможността да усещаме вътрешното състояние на тялото си (напрежение, болка, лекота). Соматичното движение я развива и засилва.
- Неуропластичност – мозъкът променя своите невронни пътеки в отговор на нови, повтарящи се движения, което означава, че можем буквално да „пренапишем“ реакциите си на стрес.
- Освобождаване на фасцията – фасцията е съединителна тъкан, която обвива мускулите и органите. Когато е напрегната, тя задържа стрес. Осъзнатото движение я разхлабва и възстановява циркулацията.
Практически аспекти и ползи
Соматичните практики не изискват специално оборудване или спортна подготовка. Те могат да се изпълняват на пода, на стол, дори легнал в леглото. Най-важният компонент е вниманието – способността да се остане в настоящия момент и да се изследва вътрешното усещане.
Редица изследвания показват положителни ефекти върху:
- намаляване на хроничната болка,
- понижаване на тревожността,
- подобряване на съня,
- по-добро дишане и стойка,
- повишено самочувствие и телесна увереност.
За разлика от спортове, които натоварват мускулатурата, соматиката има интегративна функция – възвръща усещането за вътрешна цялост. Хора с травматичен опит често намират в соматичното движение начин да се „върнат в тялото си“ – не само метафорично, но и биологично.
Тялото като път към вътрешен мир
Соматичното движение не обещава мигновено решение на житейските проблеми. Но то предлага нещо по-дълбоко – възможност за възстановяване на прекъснатата връзка със самите себе си. В свят, в който живеем все повече в ума си и все по-малко в тялото, тази практика ни връща към нещо същностно – към усещането, че сме тук, че сме цели, че можем да се освободим от това, което вече не ни служи.
Когато започнем да се движим осъзнато, започваме да се лекуваме. Не само на физическо, но и на психоемоционално ниво. Защото, както казва известният телесен терапевт Питър Левин: „Травмата не е това, което ни се е случило, а това, което задържаме в тялото си след случилото се.“ И именно чрез движение, ние започваме да го пускаме.
